Read Brocart de toamnă by Teru Miyamoto Angela Hondru Online


Când soţul ei este descoperit zăcând într-o baltă de sânge, într-o cameră de hotel, alături de corpul neînsufleţit al unei tinere, lumea lui Aki se prăbuşeşte. Yasuaki supravieţuieşte, dar iubirea care îi lega pe cei doi soţi nu. Pe fiecare îl aşteaptă un calvar care durează zece ani: viaţa lui Yasuaki devine o nesfârşită coborâre, al cărei deznodământ ameninţă să fie fataCând soţul ei este descoperit zăcând într-o baltă de sânge, într-o cameră de hotel, alături de corpul neînsufleţit al unei tinere, lumea lui Aki se prăbuşeşte. Yasuaki supravieţuieşte, dar iubirea care îi lega pe cei doi soţi nu. Pe fiecare îl aşteaptă un calvar care durează zece ani: viaţa lui Yasuaki devine o nesfârşită coborâre, al cărei deznodământ ameninţă să fie fatal (căci tânărul ajunge să fie hărţuit de Yakuza), iar Aki încearcă să-şi uite trecutul printr-o căsătorie aranjată. Există oare karma? Plătesc cei doi pentru păcatele comise într-o viaţă anterioară, sau pentru că nu au încercat să-şi salveze iubirea? La capătul lungului drum pe care l-au parcurs după ce s-au despărţit, Aki şi Yasuaki îşi leapădă măştile şi caută răspunsul la întrebările pe care nu au îndrăznit să şi le pună până acum....

Title : Brocart de toamnă
Author :
Rating :
ISBN : 9789736893278
Format Type : Paperback
Number of Pages : 184 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Brocart de toamnă Reviews

  • BoekenTrol
    2019-01-28 13:58

    Miyamoto is the second Japanese author I read a book from. It was a present from my friend. At first I left it unread, although I usually cannot wait to start a new book, discover a new world. Because that's what this was for me. I do not know very much about Japanese habits, traditions other than the usual things about geisha's and that there is a punctual railroad system.I was afraid that I might not like the book, because it was a novel in letters. I find it difficult to read letters in a book and see them in a whole as a book instead of seperate items.This book however was marvellous. It took me from the first line away in the world of Aki and Yasuaki, in their past, their present and stops when they enter their future. It is a fine description of what is going on between a man and a woman that once loved each other very much. How they parted, what they thought, how their lives went on after their divorce. A bit of anger, but most of all I tasted apologies, trying to find ways to explain, to make what happened hurt a little less. Nothing much happens, in that view it is a dull book. But nevertheless I could not put it down untill I read it all, anxious to find out what would come next.Despite I was born and raised a world apart from his, Miyamoto succeeded to let me understand the book, not looking strangely when a thing like an arranged marriage comes around, or the way both Aki and Yasuaki look at life's happenings. Through this delicately written novel he gave me a little insight in the Japanese way of doing things, of thinking. I simply loved it. My words fail to describe the feelings I had when reading this book any better, therefore I say no more.

  • osoi
    2019-02-02 15:41

    Неожиданно отлично. Роман в письмах, где по разные стороны пера - бывшие муж и жена, благодаря случайности встретившиеся через 10 лет после болезненного разрыва. Первые несколько писем я читала в детективной лихорадке, история их трагедии разворачивается постепенно, и каждый поворот неожиданно хлесток, хотя и не богат событиями. Все изменения происходят внутри - просыпается давно забытый образ школьной любви, и душу разрывают такие бури, что закончиться все может только очень и очень грустно. Это было падение в бездну, но не стремительный полет в никуда, а пролонгированное страдание и (словно) ожидание неизбежного конца. Столько чувств и мыслей, до поры скрытых за болью - и они выплескиваются на страницах длинных писем человеку, ближе которого не было. Через совместное переосмысление давно минувших событий они приходят к настоящему. И все это на фоне цветущих деревьев во дворе, наблюдения за звездами, любимого кафе с музыкой Моцарта и размышлениями о смерти.Все у Миямото о смерти. Даже бабулька второстепенной героини раз за разом пересказывает историю потери сыновей, и есть в этом повторении какая-то неизбывная горечь. Да.lukk.svbtle

  • Gertrude & Victoria
    2019-02-18 09:36

    Kinshu: Autumn Brocade by Miyamoto Teru is a beautiful tapestry of love, forgiveness, and healing. This novel takes the form of letters between two people once married ten years before - Yasuaki and Aki.A chance encounter begins the novel. And like all events in life, chance imposes its own way, without our consent, in a seemingly capricious manner. Aki, the ex-wife of Yasuaki, is driven by desire to come to terms with her past and begins a correspondence with Yasuaki.The plot is intruiguing throughout. From a tragic accident in a hotel, to a run-in with the yakuza, we are left wanting more and submissively follow along, letter after letter, discovery upon discovery. The characterizations are painfully realistic - both Yasuaki and Aki are decent people with good intentions but scarred by their past. They try to close the gap of misunderstanding as they magnanimously search for answers.Miyamoto Teru prose is steeped in rich beautiful colors. He so gracefully writes of two courageous people caught in unfortunate circumstances. Through an emotional epistolary exchange, he convincingly demonstrates the resoluteness of the human character.

  • ☕Laura
    2019-01-25 12:03

    This book is an English translation of a Japanese novel written in the form of letters exchanged between a divorced couple after running into each other by chance after ten years. Through their letters we learn of the events leading up to their divorce and how their lives have unfolded since. Themes of karma and choice, failure and redemption run throughout this book. The storyline was interesting and I was eager to learn more of this couple's history as the letters progressed. The translation seemed a bit awkward, though, which kept me from fully connecting with the characters. I enjoyed this book, but I think it is probably more beautiful in its original Japanese.

  • Sae-chan
    2019-02-17 11:05

    A beautiful prose, like a delicate lace. It's very appropriate to have it titled as brocade.Many things look clearer when looked from a distant, whether in space or time.

  • Marcia
    2019-01-25 11:45

    I've read this book twice now and really enjoyed it each time. The tone is lovely and gentle. I wish the publisher would print more of this author's work in English translation.

  • Stephen Douglas Rowland
    2019-02-18 13:02

    The problem with epistolary novels, as I see it, is they're unrealistic at the core. Real people don't write letters with such novelistic attention to detail and an unfailing memory of dialogue that is necessary to make the novel absorbing in the first place. Thus it's difficult for me to look past that inherent unreality and simply enjoy the contents. I began and abandoned "Kinshu" many times before telling my mind to shut up and proceed, so it's a shock to me that I finally became compelled enough to finish it in less than 24 hours. With the exception of the heavy-handed metaphysics that keep popping up in the narrative, the prose is undoubtedly exceptional, and the finished product, though certainly sentimental, is truly moving because of its earnestness.

  • Maria
    2019-01-28 14:38

    Книга- это переписка завязавшаяся между бывшими супругами после случайной встречи на курорте много лет спустя. Попытка понять что же произошло тогда в их жизни.Оба провели эти годы в борьбе, она боролась за сына, и в именно в этом черпала силы, чтобы жить дальше. Он же боролся с самой жизнью, и был невероятно близок к проигрышу. Все это в их переписке, немного грустной, но все же обнадеживающей.Прекрасный образец японской прозы, завораживающая книга.

  • Thảo
    2019-02-19 08:49

    Hơi kì vọng quá đà cho cuốn này nên bị thất vọng. Đoạn đầu của cuốn này nhàm kinh lên được, may mà về sau có chuyện của Reiko và nam chính - quên tên rồi - cứu vớt lấy đoạn đầu chán kinh khiếp ấy.

  • Suzan Emami Yeganeh
    2019-02-12 15:44

    The book is in the form of different letters between the two main characters. The style is very interesting and I enjoyed reading this book. In moments, it got very deep and spiritual, but that's to be expected with Japanese culture (and what I love). I really liked this book, it was different from anything I've ever read. I don't think I'll remember any detail after a month, meaning it didn't give me the WOW feeling of being so original and mind blowing. Therefore 3 stars.

  • PauJup
    2019-01-31 13:49

    Reader won't understant the book if he knows nothing about Japanese culture. If you do, this book will open new doors in your brain. A conversation between main characters shows flip side of the Japan. Book is very interesting, breathtaking.

  • Willow
    2019-01-27 12:51

    I loved this little number! I might have found it a tad boring had i read it when i was younger, but it now tastes like ripened wine. Affairs of the heart are always up my alley :)

  • Sunny Park
    2019-01-29 15:04

    "Unseen, in mountain depths the autumn leaves scatterlike brocade under cloak of night"-Kosinshu, no. 299

  • Jane
    2019-01-27 10:42

    뭐라고 말해야 하나. 가슴을 후벼파는 소설이었다.

  • Illa P
    2019-01-26 16:58

    "Киншу" (на Теру Миямото) излиза през 1982 г. - година след номинирането за чуждоезичен филмов "Оскар" на "Калната река", заснет по едноименния роман на същия автор. Казват, че Теру Миямото е един от най-високотиражните автори в Япония. Той е от поколението на Рю Мураками, предхождащо генерацията на най-продавания по света японски писател Харуки Мураками. [Малко ми е тъжно, че трябва да ги обяснявам тия неща: "Киншу" е превеждан на всички световни езици, но българският не е сред тях. И хвърленият камък не е в градината на българските японисти, а в състоянието на родното книгоиздаване, за което кой е виновен? - едва ли издателите сами по себе си]. "Киншу", обясняват познавачите, е дума с много значения: "извезан брокат; богато, пищно облекло", "пъстър килим от есенни листи", "умело нанизани думи; изящна, изискана поезия и проза". Затова американският преводач е поставил подзаглавието "Есенен брокат", а руският е предпочел за заглавие "Везан брокат". Брокатно четиво ли е "Киншу"? На пръв поглед романът е като сапунка: екзистенциална драма, започнала от скандално шинджу (съпругът на Аки е намерен полумъртъв в хотелска стая заедно с домакиня от нощен клуб). Оказва се, че не става въпрос за ритуално двойно самаубийство - любовницата е направила опит за убийство, след което се е самоубила. Десет години след развода бившите съпрузи случайно се срещат в кабинков лифт и това дава повод на Аки да пише на Ясуаки, за да си изясни какво точно се е случило във фаталната нощ. Това са конците, от които е изтъкана фабулата на романа. Вътъкът на "Ана Каренина" е взет от същото кълбо с нишки. Оттам нататък започва работата на тъкача, майсторството на писателя. Теру Миямото извезва приказно красив миниатюрен, но многослоен гоблен на междучовешките отношения. Тираничен ли е бащата-бизнесмен, за когото най-важното е щастието на единствената дъщеря? Разглезено наивна ли е щерката в невъзможността си да прости изневярата? Егоистичен мачист ли е съпругът, станал жертва на деспотично-собственическото си отношение към психически лабилната любовница? [Както зададох последния въпрос, май зададох и отговора, но не - Ясуаки е подвластен не толкова на нагона си, колкото на житейските обстоятелства: навремето любовницата Юкако е станала емоционалният стожер, позволил на тинейджъра Ясуаки да преживее смъртта на родителите си]. Теру Миямото взаимства формата на епистоларния роман, което подчертава разрива във взаимоотношенията между героите - те градят не диалог, а серия от монолози, защото знаят, че връщането назад не е възможно, не е възможно да се поправят сторените грешки. И двамата имат нужда от преговаряне и усвояване на миналото, за да си обяснят настоящето и да продължат напред - бъдещето им, типично по японски, е свързано не с личното им благоденствие, а със съдбата на други хора, които фортуната е направила зависими от тях. В решаването на сложната задача да предизвика читателя към спонтанни размисли относно отговорността си за наглед безобидни решения, Теру Миямото се опира на похвати от вековните традиции на японската литература - макура котоба (познаваме жанра от "Записки под възглавката"), моно но аваре (философията за очарованието на нещата), юген (скритата красота), саби (чувството за вечна самота), сатори (озарението), ах да!, и карма - най-спорното място в книгата. Кармата не идва ли в повече? На мен ми идва в повече, ама може да е от това, че аз не всичко разбирам. Така или иначе, възпитана съм да вярвам, че всеки държи съдбата в ръцете си. И Теру Миямото в "Киншу" ми дава достатъчно основания да затвърдя убеждението си. Вероятно, на това се дължи популярността на произведението в западния свят. Впрочем, романите не са философски трактати. "Киншу" е малък, но безукорно шлифован брилянт. Стига да имаш усещане за изкуството на шлифовчика.

  • Violet
    2019-01-30 14:39

    Thích nhất ở cuốn này lối văn phong mềm mại, uyển chuyển và sến, rồi tới nhạc Mozart4 sao vì rung động lòng mình, vì thấy đồng cảm...

  • Mimi
    2019-02-14 15:50

    morbid but honestly so. an interesting look at later and mid-life in an unusual narrative style.

  • Sergey
    2019-01-30 16:46

    Книга о прошлом, о событиях, происходивших на протяжении 10 лет с того дня, когда Ясуаки Арима оставил молодую жену Аки Кацунума после неудавшегося «синдзю» - двойного самоубийства, совершенного на самом деле Юкако Сэо, его первой любовью в 14 лет. И лишь в конце книги, после того, как герои осознают, что же произошло тогда и за все эти годы, их внимание обращается к будущему. В финале книги становится очевидно, что Ясуаки, не смотря на внешнюю мужскую суровость, оказывается зависимым от женщин своей судьбы - Аки, Юкако и затем Рэйко.Периодически повторяющиеся мотивы. Мотив рока, случайного выбора (если б ему сразу сказали, что приходил отец Юкако, то он бы не ушел и все сложилось бы иначе; или как случайное блуждание по окрестным районом могло привести к удачному или неудачному исходу в поисках заказчиков). Другой мотив – человека, никуда не собиравшегося плыть, усаживают в лодку и отталкивают от берега.Для меня так и осталось не до конца понятным, что же автор хотел сказать, неоднократно повторяя «Жизнь и смерть тождественны в своей сути».Мелкие, очень японские детали, например: «Коробочка мускатного винограда». Или: «Ваше последнее письмо прочитала, сидя под глицинией, растущей во дворе теннисного клуба, и греясь под мягкими, теплыми лучами осеннего солнца».Стиль повествования. Хоть повествование и ведется попеременно главными героями от первого лица, они будто видят себя со стороны. Например, «Но тогда я строго прикрикивала на него …», или «И тут во мне впервые вспыхнула исступленная ревность».Прочее. Описание переживаний, схожих с клинической смертью: «Мое второе “я”, которое следило за тем, что происходило в операционной с некоторого отдаления». Отложенная жизнь: «Он поступил работать в банк с мечтой открыть кафе «Моцарт», где бы звучала только музыка Моцарта, и прожить счастливую старость. Ради этого он двадцать семь лет исполнял нудные обязанности банковского клерка. Его грела одна только мысль – о весьма солидном пособии по выходе на пенсию, которое позволит ему открыть кафе «Моцарт».Чаще всего упоминается 39-я симфония Моцарта.

  • Julie
    2019-01-26 10:04

    1.)extremely dramatic piece of literature. 2.)this book would probably make a great Japanese soap opera. 3.)this book also possesses the only instance I've seen the word 'rattletrap' used for 'car'.anyway, Miyamoto's Kinshu is a brief collection of letters between two reconnecting-by-chance divorcees. like many other pieces of Japanese lit I've read, our author Miyamoto takes time to illustrate each emotion our two characters feel. the realistic and refined descriptive writing in this book is vaguely reminiscent of classic Japanese authors like Natsume Soseki. yet, it is this element of poised reflection that makes Kinshu enjoyable and even palpable. as Aki and Yasuaki clumsily write each other letters after randomly meeting each other long after their literally violent divorce, I imagine everyone can identify at least at one point with all the feelings both characters experience. initially, Aki and Yasuaki exchange letters on an impulse and lash at each other irritably then later calm down, share a nostalgic moment together and eventually settle in that bittersweet reconciliation and acceptance most separated couples find. Kinshu, being the tender novel it is, also touches on why we do what we do in romantic relationships or maybe why we don't do what we want to do, but rather do what needs to be done and only realize how hollow of a choice this is later. or was it maybe for the best? see Haruki Murakami's South of the Border, West of the Sun. this book is a deep, serene meditation about the clandestine, complex world of romantic relationships at their best and heart-wrenching worst. recommended for those seeking a wholesome, moving reading experience. stay away from this one if you don't think you can endure a story ripe with 'feels' as they say these days.

  • Leslie
    2019-02-16 12:37

    [Review in English followed by review in French][Critique en anglais suivie de critique en français]I can't express how much this book moved me. I wouldn't even be able to explain why. Maybe it is because lots of things in this story remind me of my own life, even though the context is extremely different. But I don't think this is the only reason. The writing, the style, are beautiful and carries a very strange poetry which find its strength in the triviality of life. This story is not tragic or sad as such and yet I several time found myself shedding a few tears. A deep melancholia emanates from these pages.Relationships between human beings are quite complicated, and life isn't a free ride, but what can we do aside from moving forward or dying? This novel shows that it is better to move forward, because death will find us anyways when time will come.Je ne peux pas exprimer à quel point ce livre m'a ému. Je ne saurais même pas expliquer pourquoi. Peut être est-ce parce que beaucoup d’éléments dans cette histoire me font penser à ma propre vie, bien qu'ils soient en fait très différents. Mais je ne pense pas que ce soit la seule raison. L'écriture, le style, sont magnifiques et d'une poésie très étrange qui tire sa force de la banalité de la vie. Ce récit n'est pas tragique ou triste à proprement parlé, pourtant plusieurs fois je me suis retrouvée à verser quelques larmes. Une mélancolie profonde se dégage de ces pages. Les relations entre les êtres humains sont bien compliquées, et la vie ne nous fait pas de cadeau, mais que peut on faire à part avancer ou mourir ? Ce roman nous montre qu'ils vaut mieux avancer, la mort viendra de toute façon quand elle aura choisie son heure.

  • Veronika KaoruSaionji
    2019-02-13 10:53

    Divorced couple after 10 yers. In past, hero cheated on heroine, he had mistress (his former classmate whom he loved all his life - but his wife, too), who killed herself and atempted to kill him, too. Heroine´s father demanded their divorce. She didn´t want it, but he felt terrible guilty toward her and he divorced her because it. (It so remind me Murakami´s novel South of border!). She married another man, who cheated on her again and with him she had damaged child. Her former husband messed his life completly and at last he, in heavy debts, lives with kind young woman he uses and doesn´love. Both former husband and wife still love each other, she cares about him, he stil suffurs because his guilty. She tells him about her love for her damaged child which became more healthy because her willpower. And about beauty of life with all it´s sadness (i. e. about small coffee shop of older couple where was played Mozart only - it remind me again on Murakami´s novels!). She helps him to like (love?) his new mistress (later maybe wife) and to live happily with her. He helps her to find strengh to divorce with man who cheats on her and whom she doesn´t love (she married because their families and family duty, she became his good wife, but she suffered by it and by his infidelity and she wasn´t happy) and to live new happy life with her child. A little sad, but still happy ending, with new hope. Life is difficult and with much pain, but with much beauty, too, and it still can be happy!

  • Konstantin
    2019-01-23 16:49

    Outstanding piece of Japanese literature. Enjoyed it tremendously.

  • Phuong Bize
    2019-01-20 16:58

    Câu chuyện đơn giản, không có gì đặc biệt. Cách kể chuyện bằng thư nghe qua cũng hơi sến súa. Nhưng nếu không lột trần hết yếu đuối và những suy nghĩ rối quặn trong ruột gan thì có phải là người ta vẫn hết ngày này qua tháng khác lừa dối nhau và lừa dối chính mình không? Lời tự sự thật thà của họ thật khiến người đọc bị cuốn theo mạch truyện. Điều đặc biệt nữa là chất nhạc và chất họa trong Sắc lá Momiji. Sắc đỏ úa của hoài niệm và trăn trở, sau nhiều giông tố cuộc đời. Còn nhạc Mozart được khai triển theo chiều kích triết học về con tạo xoay vần và cái chết. Trong truyện có đôi vợ chồng già chủ quán café quá đáng yêu. Giống như những câu chuyện về người già mình đã đọc, trong bút kí của Nguyễn Thiên Ngân có bà cụ mở sơn trang đón khách để tìm con xa quê, sushi's master Jiro, bà cụ trong Mùa thu của cây dương và nhiều nghệ nhân khác... Góc sách, ảnh yên bình này, thơ Haiku và tranh của họa sĩ Hokusai, thêm nữa những loài hoa là lí do cho sự yêu thích nước Nhật của mình bây giờ.

  • Siv30
    2019-02-07 14:58

    עוד ספר מקסים ומפתיע לחלוטין, למרות התכנים הלא פשוטים שלו, הוא "רקמת סתו".אקי ויסואקי התגרשו בנסיבות טרגיות שלא הובררו עד תומן. אחרי 10 שנים בהן לא היו בקשר, הם נפגשים בהפתעה ואקי מחליטה לסגור את המעגל במכתב שהיא כותבת ליסואקי. באופן לא צפוי יסואקי עונה והמתפתחת התכתבות מרגשת שמהותה העיסוק בגורל ותכתיביו.אני כל כך לא אוהבת רומאנים של מכתבים, אבל הספר הזה באמת הפתיע באיכויות הכל כך מדוייקות שלו ומצאתי עצמי נשאבת וקוראת אותו בשתי קריאות וקצת.וצטוט:" פתאום צפה ועלתה בקרבי המחשבה להרוג את החתול. התגעשה בי כלפיו לפתע מין שנאה מסוג שלא הכרתי. סמוך לכניסה לחדר ניצב אגרטל זכוכית ריק, ואני קמתי חרש, נטלתי את האגרטל, והתקרבתי אל החתול שעדין ליקק את עצמו.כשהחתול ראה אותי, סמרו שערות גבו והוא רץ בכיוון הדלת. אי ספק שהוא הרגיש בכוונתי. "חושב שתצליח לברוח?" אמרתי בליבי, "אין מוצא". "(97)מומלץ בחום."רקמת סתיו", טרו מימוטוהוצאת מודן, 2010, 217 עמודים

  • Cinabru Hoffmann
    2019-01-24 10:57

    Premisa era buna. Cu zece ani in urma Aki a aflat ca sotul ei, Yasuaki, plecat intr-o calatorie de afaceri, a fost gasit de politie intr-o camera de hotel provincial, injunghiat de doua ori si aproape mort. Langa el, cu gatul retezat, se gasea o misterioasa si frumoasa tanara. Divortul a venit rapid si oarecum firesc, si fiecare a incercat sa isi refaca viata. Se regasesc intamplator dupa zece ani si incearca, prin scrisori, sa se regaseasca fiecare pe sine si fiecare pe celaltalt. Celalalt, devenit strainul, dusmanul, amintirea de care nu poti sa scapi si nici nu vrei. Se poarta fiecare in altul ca pe un tatuaj yakuza. - See more at:

  • Michelle Yoon
    2019-02-13 13:59

    Aki and Yasuari were once a married couple, but after an incident where Yasuaki faces near-death, and Aki finds out about her husband’s infidelity, life changes drastically for the both of them.A chance encounter stimulates a correspondance between Aki and Yasuaki, exchanging long letters, allowing a free-flow of emotions and feelings that have long since been kept secret. Through this exchange of thoughts, the past is explained, the present becomes clear, and the future seems to hold more hope than ever before.Through these letters, both Aki and Yasuaki learn to let go of the past, and as they slowly heal from those deep wounds, they start to appreciate the present for what it is.From:

  • Kirsten
    2019-01-25 15:38

    An epistolary novel--letters exchanged between a divorced couple long out of touch. Surprisingly, something of a page turner, owing to the dramatic events of the past that unfold in the letters. I want to go to the Mozart Cafe, where one of the characters goes and comes to love Mozart, the cafe's exclusive soundtrack. I didn't love this book--it felt more like a pleasant diversion. But how condescending that sounds! Overall, though, it seemed sentimental and the voices in the letters seemed not quite true, but possibly those things are due in part to the translation or to my ignorance of Japanese convention.

  • Claudia Serbanescu
    2019-02-10 12:49

    O carte pe cat de frumoasa, pe atat de trista. De citit intr-o duminica ploioasa de toamna, nu atat datorita titlului, ci pentru ca mi se pare ca are exact farmecul anotimpului cu pricina: frumusetea frunzelor ruginii cu atat mai frumoase cu cat sunt deja batute de melancolia sfarsitului, dar soptind intre ele despre speranta in viata cea noua din primavara urmatoare.Este "povestea unei iubiri tradate, spusa cu o delicatete uluitoare", dupa cum comenteaza Washington Post, "un roman emotionant, in care Teru Miyamoto investigheaza resorturile intime ale relatiilor de cuplu", conform Mostly Fiction.Iata primele 11 pagini:

  • Gabriela
    2019-01-31 10:35

    A very emotional novel, a mature analysis of relationships, karma and the will to take lead of one's life. The book is a poetical reflection upon the big questions in life, inspired by the melancholical beauty of Japanese autumn on the Zaõ mountain. The style through which the main characters actually unveil their deepest emotions and untold feelings is perhaps the most personal possible besides face-to-face: handwritten letters. Throughout the book, the parallels and contradictions between Aki and Yasuaki help them both to rediscover themselves by analysing the past and the present, accepting and forgiving one another, and finally becoming more courageous in dealing with the future.

  • Lulu
    2019-01-31 11:46

    I took this book thinking it could be a mystery book- because of suicide/attempted murder of one of the characters, which is itself the incident that sparked this correspondence the main characters were holding- but I found something very different- an exchange of letters of a former couple, with all their feelings and experiences-past and present flowing in and out. It is a book very different to what I usually read but I am quite surprised that I enjoyed it. The characters grow on me easily and the style was very neat.